Направо към съдържанието

Димитър Савов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за българския предприемач. За българския опълченец вижте Димитър Савов (опълченец).

Димитър Савов
български предприемач
Роден
Починал
1951 г. (63 г.)
Белене, България
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Политика
Депутат
XXIV ОНС   
Семейство
БащаСтефанаки Савов

Димитър Стефанов Савов е български предприемач и политик. Син на Стефан (Стефанаки) Христов Савов. Майка му, Мария Николова Савова (Статкова), е сестра на Васил Статков, врачански адвокат, политик и общественик. Той участва в ръководството на множество български предприятия между двете световни войни, а през 1944 г. за кратко е министър на финансите — в правителството на Иван Багрянов.

Димитър Савов е баща на политика Стефан Савов.

Димитър Савов е роден на 17 септември (5 септември стар стил) 1887 г. във Враца. През 1906 г. завършва гимназия в Сливен, а през 1910 г. - финанси в Берлин. Той е основател и акционер в няколко търговски и промишлени предприятия - „Савов и Пиперевски“, „Оливия“, „Филтис“, „Напред“, Акционерно дружество за химически произведения. През различни периоди е член на управителните съвети на Българска народна банка, Банка „Български кредит“, Съединени български банки, Френско-българска банка за международна търговия, Акционерно дружество „Пирин“, „Кораловит“, Българско минно и металургично дружество, Осигурителното дружество „Балкан“ и други.[1]

От 1922 до 1943 г. Димитър Савов участва в ръководството на Софийската търговско-индустриална камара, известно време е член на Управителния съвет на Международната търговска камара в Париж. Председател е на Българо-гръцкото дружество (1937-1941) и на Българо-югославската стопанска камара (1940-1941). През юни - септември 1944 г. е министър на финансите в правителството на Иван Багрянов.[1]

Скоро след Деветосептемврийския преврат, на 1 февруари 1945 г. Димитър Савов е осъден от Народния съд на 15 години затвор, като министър и народен представител през предходните години.[2] През 1946 г. е освободен, но през 1947 г. е интерниран в Горни Дъбник, а през 1951 г. е затворен в лагера Белене, където умира малко по-късно.[1]

Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
  2. Присъдата е отменена с Решение №172 от 1996 г. на Върховния съд.
Добри Божилов министър на финансите (1 юни 1944 – 2 септември 1944) Александър Гиргинов